В последно време Бог ни обещава, че ще въздигне падналата Давидова скиния, там където имаше хваление 24/7 . 1 Летописи 16 глава ни описва това което направи Давид – нареди да има непрестанно хваление и принасяне на всеизгаряния в скинията за срещане.
Днес имаме великата привилегия да можем да имаме достъп до Божия престол всеки един миг, по всяко време на денонощието … Чрез кръвта на Исус и чрез силата и водителството на Святия Дух. И ставаме свидетели на възстановяването на духовната Давидова скиния – хвалението.
Толкова много е писано за хвалението …. Нищо ново няма да мога да ви кажа …. Искаме просто да служим на Бог – с цяло сърце, с цяла душа и с всичката си сила, с разбиране, с огън….. Хвалението – това е живот, това е действие. Без значение дали пееш, свириш, молиш се, озвучаваш, снимаш с камера за телевизията, посрещаш хората в църква, почистваш залата когато всички са си тръгнали, работиш в офиса на църквата ….. ако сърцето ти е съвършено разположено към Татко и живота ти свидетелства за Него – ти си хвалител.
За мен да служа в тази църква и в това служение е огромна привилегия. Да предам това което имам на следващото поколение, колкото и малко да е то, и да гледам как децата ни се запалват да служат на Бог – това е наслада за душата ми. „Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество“ /Пс. 145 / Хвалете Господа.
/Ирина Каишева- вокал/
Тъй като става въпрос за хваление, на първо място това е личното ми отношение изразено като благодарност към Бог за …..всичко в живота ми – с това отношение се покланям на Господа. И тъй като става въпрос за служение, това пък е личното ми посвещение, в отговор на Божия призив, да бъда готова по всяко време и на всяко място да хваля Бог със сърцето си и всичко което мога. Или ако мога да свържа двата аспекта – да бъда на разположение на Бог да изразявам благодарността си към Него, така че да предам това отношение на братята и сестрите от църквата.
/Антония Танчева – пиано/
Хвалението е начин по който мога да служа на Бог и да му се поклоня. Също така отговорност пред Бог и хората.
/Габи Каишева – пияно/
Последните 5 години, хвалението стана част от живота ми и също така служението ме прави и част от тялото и живота на църквата и това е страхотно.
/Никола Димитров – бас китара/
Хвалението, според мен, са думи на благодарност и благоговение пред всемогъщия Бог. Фактът, че Той ни обича, / дори и да допуска да минаваме през тежки моменти/ е повече от достатъчен да Му служим.
/Константин Кръстев – вокал/
Какво е за мен хвалението накратко….служение на поклонника. А поклонникът трябва да съумее да издига Бог, да вижда във всичко Бог, да отразява Бог с хвалата си. Той, поклонникът, задължително трябва да се научи да се смирява, и то неведнъж, а постоянно. Употребявам думата трябва, защото поклонникът винаги според мен се учи, никога не е стигнал до съвършенството, но постояства да прави всичко това всеки път и отново….
/Даниела Ташева – вокал/
Хвалението – това е прекрасно време на свобода и освежаване, когато се отпуснеш в Неговото присъствие и се появява непринудена усмивка на лицето ти, когато си спомняш за всичките Му благости и акълът ти не може да побере как е възможно да е толкова съвършеш Божият план. Това сладко общение с Бог, в което много пъти всичко, което можеш да кажеш е просто : Благодаря Ти!
/Ребека Димитрова – пиано/
Хвалението се случва в сърцето и се изявява в действие. Да служа с хваление за мен е голяма отговорност, но и привилегия да мога заедно с църквата да издигам Господа . Целта на служението ни е на първо място да хвалим Господа, а след това да помогнем на църквата да се присъедини. Всичко това може да се случи само чрез Святия Дух, понеже чрез Него познаваме Христос и Баща ни.
/Атанас Кайнаров – вокал/