П-р Иван Несторов

Ето една статистика, направена от Бил Хъл – библейски учител, пастор и теолог:
– двама от всеки петима хрис-тияни твърдят, че човек е свободен да прави всичко, което му харесва, ако това, което прави, не вреди на другите;
– трима от всеки десет христия-ни твърдят, че нищо в живота не е толкова важно като това да се забавляваш и да си щастлив;
– 30% от християните показват такава любов към пари, имущество и материални неща, че за тях не може да се каже, че християнството владее сърцата им;
– повече от половината християни декларират, че никога не са имали достатъчно пари, за да си купят това, от което имат нужда или което желаят;
– един от всеки пет християни мисли, че колкото повече имаш, толкова по-успешен си;
– само 42% от християните знаят, че проповедта на планината е проповядвана от Исус;
– само 40% от християните могат да изброят 10-те Божии заповеди и авторите на 4-те евангелия;
– само 7% от вярващите са обучени да свидетелстват;
– едва 3 % довеждат хора при Христос;
– само 10% от християните живеят посветен живот и са ефективни.

Това звучи наистина сериозно и ясно говори, че църквата е в криза. Необуздаността на човешката природа и желанието за бързи резултати ни карат да търсим най-късите пътища. Това обаче не действа и ние губим. Франсис Шефър казва: “Голямата беда на евангелската църква днес е, че не стои зад истината, а се приспособява към духа на света.”
Въпросът е как църквата може да преодолее това и да бъде ефективна в достигането на хората, а оттам и да доведе до промяна в света. Има само един библейски начин и той е показан от Исус в Мат. 28:18-20. Тук виждаме три важни действия, които трябва да прави църквата днес: идете, научете и кръщавайте. В стих 19 виждаме, че думата “идете” е в заповедна форма в смисъл на продължавайте да отивате (обстоятелствено действие). Думата “научете” можем да разгледаме в смисъла “правете ученици”. “Кръщавайте” е изпълнението на заповедта идете.
Заповедта за достигане на света не е за хора, водещи затворен начин на живот. Исус не каза “създавайте вярващи” или “създавайте християни”. Да си вярващ и християнин не-винаги значи възпроизвеждане. Много християни са духовно стерилни, а голяма част изобщо не мислят да благовестват. Когато си ученик, се случват следните две добри неща:
– ти си здрав и угоден на Бог;
– ти се възпроизвеждаш, от което идва и умножаването на царството.

Създаването на ученици доставя качествен продукт и ефективна работна сила. Това е Божият план за църквата:

“научете ги да пазят всичко, което съм ви заповядал….”

С тези думи Словото ни насърчава да се научим на покорство и послушание. Ако Църквата не се покори на това поръчение, тя няма да е покорна на Бог. Основ-ният скелет на послушанието е:
а) прилежното усилие – това е християнинът ученик да се обучи чрез различните методи в църквата. То не трябва да се пренебрегва.
б) послушанието изисква и посве-щение за възпроизвеждане – това е да бъдеш обучен да евангелизираш, докато започнеш да го правиш сам и постоянно, а не периодично.
в) посвещение за умножаване – това е специално обучение на лидери, които се учат как да обучават групи хора. Това са бъдещите пастори, мисионери и работници в църквата.

Учениците се създават, а не се раждат такива. Теорията “ученици се раждат, а не се създават” е имала много лошо въздействие върху християнството. Някои среди и църкви я приемат просто защото не са съпоставили богословието си с думите на Исус, записани в Лука 14:25-35.
В думите на Исус тук виждаме, че изискването за спасение не е само вяра, но и посвещение в образа на ученик. Ако не си готов да се посветиш в евангелизирането на света и не работиш за жътвата, тогава ти не поставяш Христос на първо място и според Лука 14:26 не може да бъдеш ученик.
Да бъде ученик би трябвало да е цел на всеки християнин, но Словото не ни казва, че това е доказателство за новорождението. И тринадесетте послания на апостол Павел красноречи-во говорят, че църквите са били пълни с незрели християни. Виждаме същото и в служението на Исус. Много хора вяр-ваха в Него и в думите Му, малко от тях Го следваха нався-къде, но това обаче не ги правеше невярващи.

Нека погледнем дефиницията на Исус за ученик:
– готов да се отрече от себе си, да носи кръста си всеки ден и да Го следва (Лука 9:23-25);
– поставя Христос пред себе си, семейството си, имотите си (Лука 14:25-35);
– посветен на Христовото учение (Йоан 8:31);
– посветен на евангелизирането на света (Мат. 9:36-38);
– обича другите, както Христос ги обича (Йоан 13:34-35);
– пребъдва в Христос, покорен е, принася плодове, прославя Бог, има радост и обича братята си (Йоан 15:7-17).

Исус наистина прави разлика между това да имаш вяра и да си посветен за цял живот. Исус говореше на мнозина за важността на вечния живот – на Никодим, на самарянката при кладенеца, на разбойника на кръста. На тези хора не спомена нищо за ученичество, но на учениците си Той говореше за необходимостта от посвещение и ученичество. Нека направим четири извода относно дефиницията за ученик:
1. Истинските вярващи са ученици на Исус. Те не трябва да пропиляват възможността да развиват Божиите таланти и дарове в живота си.
2. Исус е имал предвид нещо повече от това само да вяр-ваме. Той е имал предвид и нещо повече от това “идете и евангелизирайте”. Вярващият трябва да бъде “кръстен”, с други думи, открито да се идентифицира с Исус и да се по-кори да се обучава в ученичеството. Да си ученик и да съз-даваш ученици е много повече от това да доведеш някого на църква. По времето на Исус, а и днес, можем да видим стотици хора да идват на събрания и да си отиват след това. Те трябваше да платят цената, а не да си отиват от Бог. Трябваше да правят жертви, за да произведат хора, способни да достигат света – такива, чрез които да се разпространява евангелието.
3. Схващането, че ученици се раждат, а не се създават, води до заключение, че евангелизирането е създаване на ученици. Но това не е така. Евангелизиране за сметка на общото здраве на църквата не е най-ефективният метод. Исус заповяда нещо повече от това.
4. Когато Исус поръча на църквата да създава ученици, Той имаше предвид възпроизводство, което води до умножа-ване, което от своя страна е ключът към евангелизирането на света. Днес църквата е спряла на първото стъпало. Печели души, кръщава, но не учи и не възпитава. Резултатът е липса на възпроизводство и умножаване.

Когато се създават ученици, се подсигуряват две неща:
1. Здрав продукт – материал в ръката на Бог;
2. Евангелизирането на света става реалност.

Само учениците се възпроизвеждат и умножават. Непосветените вярващи и християни не могат. Затова създаването на ученици е сърцето на местната църква.