Откровението, което получаваме от Бог е без стойност, ако нямаме мъдростта и характера да го изживеем
П-р Иван НЕСТОРОВ
октомври 2005

Само за няколко секунди Святият Дух може да излее цяло съкровище на откровения в духа ти.
Но това ще остане без никаква стойност, ако нямаш мъдростта и характера да го изживееш.
Има две крайности, които могат да разрушат равновесието в живота на вярващия. Първата крайност е преследването на духовната власт. Втората е фалшивото смирение.
Това, към което трябва да се стремим, е истинско равновесие, проявявайки свят характер и истинско смирение. Нашата основна цел трябва да бъде разпалване на дарбата, която Бог ни е дал, а не преследване на духовната власт и сила.

Да бъдем с чисто сърце

Когато четем Деяния 19:22 и 16:1-3 виждаме, че апостол Павел повика Тимотей, за да му помага в пътуванията и да се грижи за нуждите му. С течение на времето Тимотей доказа своята вярност в служението, като му бе поверено да проповядва благовестието, а по-късно стана и пастор на църквата в Ефес.
В 1 Тимотей 1:5-6 апостол Павел отбелязва, че вярата на Тимотей е истинска. Сърцето му бе чисто и отдадено на Бог и на служението. В посланието си към Филипяните 2:19-22 апостол Павел писа препоръка за Тимотей, като не пропусна да отбележи одобрения характер и правилния дух, който носеше Тимотей.
Като посветени християни ние имаме това задължение да изграждаме характер, одобрен пред Бог. Тъжен факт е, че мнозина християни търсят силата и помазанието на Святия Дух, пренебрегвайки изграждането на свят характер.
1 Коринтяни 14:1 ни учи да следваме любовта и да копнеем за духовните дарби. Ние като че ли сме обърнали реда, като следваме помазанието, силата и дарбите и само пожелаваме плода на любовта в живота си. Бог обаче е любов и докато не започнем да ходим в любовта, няма да имаме Неговия характер.
Крайност е да се стремим повече към силата, отколкото към свят характер.
Много християни са готови да изминат стотици километри, за да посетят помазани конференции, били то пророчески, освободителни или изцерителни. В същото време отказват да се справят с гнева, непростителността и огорчението в сърцето си. Това е доказателство, че се обръща повече внимание и се търси повече проявлението на властта и силата, отколкото промяната на характера.

Не твърдя, че тези богослужения, конференции и служби не са от Господа, напротив – със сигурност Бог работи в тях, но ние трябва да променяме вътрешния човек. Въпреки че църквата днес в световен мащаб преживява освежително време, трябва да се справи с греха. Макар толкова много да копнеем за Божията сила, не трябва да пренебрегваме чистотата на сърцето. Все повече и по-често чуваме за служители, уловени в капана на греха. Това не се е случило случайно. То е започнало много по-рано – в деня, когато успехът в служението им е станал по-важен, отколкото тяхното лично взаимоотношение с Бог. Това се забелязва не само сред служителите, но и между всички хора в църквата.
Исус каза:
“Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Матей 5:8). Той не каза блажени тези, които имат успешно служение. Акцентът на думите Му беше, че без чисто сърце няма да видим Бог. Естествено е, че Бог изчиства сърцето ни. Това не е нещо, което можем да купим. Но който Го търси и се приближава към Него, ще Го получи. Когато имаме близост с Бог, ние ще вървим по пътя, който Той има за нас.

“Людете, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи” (Данаил 11:32). Апостол Павел искаше да познава Бог повече. Това е записано в Ефесяни 3:8-10. Мойсей също търсеше Бог (Изход 33:13), Давид също (Псалом 27:4 Псалом 63:1). Те желаеха да познават Бог повече от всичко друго на света.
Недопустимо е да измерваме духовната си зрялост със способността си да пророкуваме, да изгонваме демони, да говорим езици и т.н. От Словото виждаме, че магарето на пророк Валаам погледна в духовната област, както и петелът изкукурига три пъти и изобличи Петър, но това направи ли ги по-духовни?
Фалшиво смирение е противоположното на това да търсим силата. Тези хора са ‘миропазители’, а не миротворци. Словото обаче казва: “блажени миротворците” (Матей 5:9). Те са готови на компромис, за да запазят мира.
Исус каза, че мнозина ще очакват да бъдат допуснати в небето точно поради това, че са участвали в проявлението на силата, но те ще бъдат изненадани от отговора на Исус – “Идете си от мен вие, които вършите беззаконие” (Матей 7:23).
Божието помазание не означава непременно Божието одобрение. Саул пророкуваше, след като Бог беше го отхвърлил.
Без чисто сърце нашият живот ще бъде само в сянката на Неговото помазание, обременен от законничество и похот.

Валаам пророкуваше и пророчествата му бяха истинни, но въпреки това умря като чародей, съсечен с меч. Ето защо е по-важно да следваме правилните взаимоотношения с Бог, отколкото да имаме формулата как да се движим в Неговата сила.