П-р Иван Несторов

ГРЯХ!
Какво е първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете тази дума? За какво се сетихте най-напред?
Вероятно някой ще си помисли за прелюбодейство, хомосексуализъм, блудство или друга форма на сексуално извращение. Други може би са си представили пиянство и наркомания. Трети – грабеж, насилие, убийство и т.н. Да, наистина това са форми на грях, но истинската същност на греха е отхвърлянето на Божия закон или, казано с една дума – беззаконието.

“Всеки, който върши грях, върши беззаконие. Защото грехът е беззаконие” (I Йоан 3:4).

Нека да разгледаме притчата, която Исус даде в Лука 14:15-24:

“И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово. А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме. А друг рече: Ожених се и за това не мога да дойда. И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците. И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана и още място има. И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми”.

Даващият вечерята в притчата е Отец, слугата, който бе изпратен да повика поканените, е Исус. Поканените на вечерята са хората в църквата, а не хората от света, които никога не са чули евангелието. Поканените обаче не от-кликнаха на поканата, понеже имаха извинителна причина, която сама по себе си не беше грях. Не е грях да си купиш нива или да се ожениш. Но когато бизнес, семейство или удоволствие заме-нят покорството на Словото – това вече е грях.
Нека да не забравяме, че Адам беше изгонен от Едемската градина не защото прелюбодейства, нито затова, че вземаше наркотици. Но грехът му беше точно толкова сериозен, че вкара в плен цялото творение на Бог. Какво толкова направи той, та донесе такава разруха? Адам не се покори на Божиите думи.

Нека помислим за момент. Не бих искал да омаловажавам формата на греховете, които изброих по-горе, но искам да отбележа, че църквата се е отклонила от основното определение за грях, като се занимава с неговите форми на проявление. Разбирате ли – не е задължително един човек да има висока температура, за да е болен. Може да нямаш температура, да не каш-ляш и пак да си много болен. Болният човек не е здрав вътрешно.
В Римл. 5:19 се казва:

“Чрез непокорството на един човек станаха грешни мнозина…”

Поради непокорството на Адам “мнозина бяха направени грешници”. Да предпочетеш съпругата си, вместо да се покориш на Божието слово, или да предпочетеш нивата, къщата, колата или бизнеса пред Него, е беззаконие. Нека отново да се върнем на притчата в Лука 14:24: “Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми”. Отказа им се достъп до вечерята на Агнето не поради сексуална неморалност, злоупотреба с наркотици, а просто защото не се покориха на Божието слово (поканата).
Ако продължим да четем, ще видим, че Господарят на дома, след като отхвърли поканените, се обърна към хората от улицата – безделниците, престъпниците, неморалните, пропадналите.

В последните дни много такива хора ще осъзнаят, че животът им е празен, и щом чуят призи-ва на Господа, ще откликнат с покорство. И обратно – поканените, които имат себе си за благочестиви и се подчиняват на Бог само когато им е удобно или когато не са засегнати про-грамите и плановете им, ще се окажат отстранени от Божието присъствие, както това се случи с Адам. Когато говореше за същността на непокорството на Божията власт, Исус каза и друга притча – Мат. 21:28-32. Той се обърна с въпроса: “как ви се вижда”.
Това е въпросът, отправен към мен и теб днес, за да се замислим за живота си. Един баща, който имаше двама сина, ги помоли да отидат да работят на лозето. Единият отговори отрицателно, но като размисли, промени решението си и оти-де. Вторият откликна положително, но не се покори.
Въпросът беше: кой от двамата изпълни желанието на баща си? Отговорът е лесен – първият, този, който се покори. Когато хората отговориха така на Исус, Той им каза: “Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство”.
С тези думи Исус искаше да каже на главните свещеници и старейшините на народа да не бъдат самоуверени и горди само защото не са изпаднали в така наречените “големи грехове” като прелюбодейство, пиянство, убийство и т.н., защото същността на греха е да не се подчиниш на Божията власт.
Със сигурност пиянството, прелюбодейството, кражбите, убийството са грехове, насочени срещу Божията власт. В основата си те имат непо-корство и неподчинение на Божието слово и власт. Когато учениците на Исус Го попитаха за последните дни, Той им разказа какви събития ще се случат и им описа условията, какво ще преобладава в дните преди второто Му идване: “Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен” (Мат. 24:12-13).
Тези думи се отнасят за времето, в което жи-веем днес. Думите на Исус обаче не се отнасят за обществото, в което живеем, а за църквата. Можете да попитате как съм стигнал до това заключение?

Първо, когато говорим за “любовта на мнозинството”, на това място в Библията е използвана думата “агапе” за любов. В Йоан 13:34 Исус се обърна към учениците си с думите:

“Нова заповед ви давам, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих”.

И на това място е използвана думата “агапе”. Това е безусловната любов. Този вид любов не е позната на света. В Йоан 14:17 се казва, че светът не я прие. Светът познава любовта “филео”, която означава нежна привързаност. Когато се говори за любовта “агапе”, винаги се има предвид църквата.

“Не всеки, който ми казва “Господи, Господи ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отец Ми, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи, Господи, нали в Твоето име пророкувахме, нали в Твоето име бесове изгонвахме, нали в Твоето име направихме много велики дела”.

Невярващият не може да гони демони, значи става въпрос за хората от църквата. В Мат. 7:23 се казва какво Исус ще им отговори: “Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие”. Какво вършат те – беззаконие. “Грехът е беззаконие” (I Йоан 3:4). За жалост, много християни се намират в това състояние.
Втората причина, изтъкната от Исус в Мат. 24:12-13, от която разбираме, че това са думи, отправени към църквата, а не към света, е: “който устои докрай, ще бъде спасен”.
Когато Словото говори за хората от последните дни, най-често отправяното предупреждение е: “пазете се от заблудата”. Една от причините за широкото разпространение на заблудата е неправилното разбиране за основното значение на греха.
Това, което трябва да помним, е, че в основата на всеки грях стои неподчинението и бунтът срещу Бог и Словото Му.
Бог търси сърца, които искат да ходят в покорство. В края на живота си Соломон направи следния извод:

“Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека”.